Митология

Богът на Слънцето, върховният бог на инките. Почита се в три ипостаси: Апу Инти (Господар Слънце), Чури Инти (Син Слънце) и Уаке Инти (Брат Слънце). Върховенството му в пантеона се определя от това, че Инка се приема като син на Слънцето. С това е свързан генеалогичният мит на инките.

Централният храм в град Куско, е посветен на Инти – Инти уака. Храмово изображение е върху златен диск. В религиозните си вярвания инките обаче не отъждествяват Инти с видимото слънце, той е по-високо от всичко видимо. Инти покровителства небесата и планините – планините (Андите) се приемат за формата на неговото присъствие. В храма е имало изящни ритуални фигури и предмети от злато, прочут е със своята „златна градина“ (за съжаление, разграбена и унищожена от испанските конкистадори).

В Мачу Пикчу, последното укрепено селище на инките, храмът на бога на Слънцето е издигнат до мястото, където според тях е „закрепено“ самото Слънце.

Религиозните възгледи и живот на инките се определят от основополагащ генеалогичен мит, в съгласие с който те приемат себе си за „синове на Слънцето“.

 

Названието „инки“ на езика на индианците кечуа произлиза от името на бог Инти. Съгласно този мит бог Инти и неговата божествена съпруга, богинята на Луната Киля, изпратили на хората своите син и дъщеря – Манко Капак и Мама Окльо, за да помогнат на бедстващите и невежи хора. Те трябвало да се заселят там, където земята погълне златния жезъл, даден от Инти на Манко Капак. Така избирали долината Куско, “пъп“ или „сърце“ на света, където основали град Куско. А Манко Капак, „синът на Инти“, първи приема титлата Инка. „Дъщерята на Инти“, приела титлата Коя, става съпруга на Инка.

Манко Капак

В езерото Титикака, откъдето произлизат според този мит инките, има остров на Слънцето с култови места. От храмовете са останали руини с лабиринти, а Свещената Скала (Roca Sagrada) е поклонническо място на инките

 Богиня на Луната, сестра и съпруга на Слънцето, покровителка на омъжените жени и на родилките. На нея се посвещават специални храмове (най-голям от известните й храмове е в Нуста, на остров в езерото Титикака) и изображенията й са сребърни. В ритуалите, посветени на нея, участват по правило жени.

 

Виракоча (Тонапа), или Иля Кон-Тики Виракоча. В сложното название се сливат представи за слънчево божество (Иля), огнено божество, божество на вулканичната лава (Кон-Тики, Кон-Тикси) и божество на вселената, на земята и водите (Виракоча). Почита се като демиург, създател на вселената и на хората. В качеството на демиург може да се интерпретира като създаваща ипостас на бога на Слънцето; различните племенни групи смятат себе си за създадени от различни демиурзи. Според митологични представи Виракоча се е появил на земята в пяната на езерото Титикака. Създал е видимото слънце, луна и звездите. Вселената създал от три елемента: вода, земя и огън. С помощта на още двама Виракоча (по-точно, на две свои ипостаси) създава първообраз на хората, изсечен от камък. Множеството хора Виракоча въззовава от недрата на земята и водите и заселва с тях света. Те са оформени от субстанциите на водата, земята, огъня, животните, а демиургът им е вдъхнал жизнено дихание и сила. Той е установил космическия цикъл, отделил е деня от нощта. Почита се и като Пачаячачик (Този, който дава на света реда). След всичко това той, както разказва митът, изчезнал на северозапад, ходейки по вълните на океана. С него се асоциират водите, водната пяна, повърхността на океана, дъждът. Той олицетворява и небесния огън и светлината на Слънцето. Към Виракоча хората отправят молитвите си за покровителство и за вечен живот

 

Пачамама (Мама Пача – „Майка земя“) се почита като дарителка на плодородието, от която според някои митологични представи са произлезли и хората. Смята се за божествена съпруга на Пачакамак, която заедно с дъщерите им властва над полята, подземието и дълбините на водите. Почитането и е особено разпространено и е свързано главно с аграрния календар – към нея се отправят молби за добра реколта. край полетата се поставят нейни статуи, които на ритуала преди жътва се посипват с царевично брашно, а в дар й се принася напитката чича.

Почитат се божества, олицетворяващи небесни тела и съзвездия. Популярна е Часка, богинята на Венера, закрилница на девойките.

Бог Кон (всемогъщият и незримият), син на Слънцето, дошъл на земята преди Пачакамак, се движел леко над планините, защото бил без кости; той дал на създадените от него хора плодородни растения, но когато го разгневили, превърнал всичко в пустина; почита се като божество на шума.

Чукуиля се смята за богиня на мълнията.

Кочамама (Майка море) се почита като закрилница на водите.

Култът към Саримама, богинята на царевицата, е свързан с очакването на добра реколта.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: